6 септември 1885 г.

Съединение на Източна Румелия с Княжество България

Съединението прави силата!

Възвание на БТЦРК за провъзгласяване на Съединението, Пловдив, 5 септември 1885 г.
Часът на Нашето Съединение удари!
Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години, е съборено.
На негово място е провъзгласено Съединението ни с Княжество България под скиптъра на Българский Княз, Негово Височество княз Александър І.
Граждани, Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело, като пазите най-строго общий ред и тишината. Помнете, че най-строго ще бъде наказан секи един от нас, който си позволи някакво насилие и грабеж – особено ако това насилие е против чуждите народности, които секи [трябва] да защищава като свои братия.
Офицери и солдати! Тайний комитет Ви обажда да наведете глава пред гордий български лев и пред величието на християнството – кръстът. Против кого и за кого ще се биете Вие? Помнете, синове на България, че вие служите – за позор и унижение, под полумесеца, под байрака на нашите петстотингодишни мъчители!
Благоговейни духовни пастири! Вие, които сте пазили и крепили България ели петстотин години, повдигнете кръста спасителен и благословете святото ни дело – Съединението.
Дордето просветена Европа препознае нашето народно и свято дело, дордето войските на Н. В. Александър І завземат Тракия, избира се временно правителство, което ще да разпорежда и управлява сичко. Нему е длъжен да се покорява секи.
Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!

Манифест на княз Александър Батенберг, Търново, 8 септември 1885 г.
Да бъде известено на моя любезен народ, че на 6-й тего жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното досегашно правителство и избирането на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.
Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.
Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.
Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жетви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни отечество.