Проектът възникна като отговор на нуждата от дълбочинни промени в механизмите и формите на консултации между институциите, гражданите и гражданските организации при изготвяне и провеждане на публичните политики. Създаването и провеждането на политиките все още е процес затворен за обществото и извън неговия контрол. Епизодичните прояви на консултации (провеждани най-често по проекти на НПО) остават без ефективни и устойчиви резултати и само подчертават извода за несъвършенствата на модела. Обвързаността на този факт с избуяващите корупционни практики е повече от очевидна. Неоходимо е промените в сферата на гражданското участие да се уредят на най-високо политическо ниво, като те бъдат съпроводени от промени в институционалната среда и не на последно място по значимост – с активизирането на гражданската общност.
Проектът възникна и като реакция на липсата на единни стандарти и прецизна и синхоринизарана правна регулация за провеждане на консултативен процес между институциите и гражданите при правенето на публичните политики.
Общата цел на проекта е да съдейства за повишаване на участието на гражданите и заинтересованите страни в процесите на вземане на решения по публичните политики в България чрез създаване на благоприятна законова, институционална и обществена среда.
За постигането на тази обща цел се реализираха няколко взаимно обвързани специфични цели. Чрез тях се създадоха и внесоха за приемане в отговорните институции на централната и местната власт предложения за единни общи принципи и стандарти за провеждането на консултации между институции и граждани по въпроси и документи на публичните политики, както и предложения за промени в релевантното законодателство, които са в пълно съответствие с европейските стандарти и практики. По този начин се направи значителна крачка напред в създаването на пакет от взаимносвързани и допълващи се механизми, които имат потенциала, при комплексното им разглеждане и приемане от отговорните институции, да предизвикат чувствителен напредък в регулирането на въпросите, свързани с гражданското участие и да повишат неговата ефективност.
Не на второ място по значимост е концептуалният документ, излагащ стратегическите параметри на необходимите промени в политиките на участието, а именно - гражданският проект за Бяла книга на гражданското участие в България. Този документ, бидейки подкрепен от над 320 граждански организации, които са участвали не само с изразяване на подкрепа, но и с конкретни мнения и предложения, представя по надежден начин единна и съгласувана гражданска визия за наложителните промени в сферата на участието на всички нива – политическо, институционално и социално. На базата на този документ гражданските организации могат да продължат уверено диалога си с институциите.
Настоящият проект има силна страна и в това, че балансира предложенията за значими визионерски и концептуални промени в сферата на участието с продукти с чисто прагматична стойност, улесняващи работата на управленците и служителите, които ще трябва на практика да се справят с нелеките задачи за провеждане на добри консултации с гражданите. За целта бяха разработени примерни документи и образци за създаване на консултативни органи и провеждане на консултации на базата на предложените единни стандарти, както и в специален практически Наръчник се разработиха нагледно описани последователни действия и мерки за провеждането им. По този начин проектът създава материални условия за повишаване на административния капацитет на институциите за работа по тези въпроси.
Чрез проекта бяха отправени привлекателни послания и към широката гражданска аудитория чрез публичната кампания с призивно и изразително заглавие „Чуй гражданите“, към която хората се присъединяваха с желание, подкрепяйки я и допринасяйки с предложения към гражданския проект за Бяла книга за гражданското участие и към посланията, лансирани чрез нея. В полза на разпознаваемостта на кампанията бяха и посланията, тиражирани чрез клиповете по националните радио и телевизия. Това е първият случай, когато обществените медии се ангажират масирано – в продължение на месец и половина - да излъчват послания от такова естество. Така аудиторията на подкрепящите кампанията граждани се разшири и включи и такива сегменти от гражданското общество извън обичайно присъединяващите се НПО – като артисти, учени, бизнес и други среди. Заявяваната готовност на участващите в кампания “Чуй гражданите“ да продължат до успешни резултати превръща самата кампания в надпроектна инициатива, а участниците в нея (граждани и СГО) - в гражданска мрежа „Чуй гражданите“, която ще продължи и след формалното приключване на проекта да оказва гражданския си натиск върху целевите институции за постигане на промяна.
Материалите на кампанията допринесоха и за ангажирането и на ключови регионални медии в утвърждаване на целите.
Изготвен пакет от експертни и информационни продукти и материали, които предстои да бъдат използвани от всички целеви групи:
1. Граждански проект за Бяла книга за гражданското участие в България
2. Предложения за единни минимални стандарти, отнасящи се до всички форми на взаимодей-ствие между институциите и гражданите.
3. Проектозакон за изменение и допълнение на: Закона за нормативните актове, Административно процесуалния кодекс, Закона за администрацията и Закона за местното
самоуправление и местната администрация.
4. Примерен правилник на консултативен съвет
5. Примерен образец на Заповед на Кмет за създаване на консултативна структура
6. Примерен образец на Решение на ОбС за създаване на консултативна структура
7. Примерни насоки за изменения и допълнения в правилници на общински съвети
Предложения за изменение и допълнение на:
8. Устройствен правилник на МС
9. Правилник за организация на дейността на Народното събрание
10. Правилници на ОбС Карлово и ОбС Монтана
11. Наръчник „Гласът на гражданите в публичните политики“
12. Брошура на кампания „Чуй гражданите“
13. Аудио клип на кампания „Чуй гражданите“
14. Видео клип на кампания „Чуй гражданите“
15. Доклад от проучване за консултативни механизми, практики и експертни ресурси в институции на централно и местно ниво, както и в граждански организации
Като обща констатация за резултатите от проекта може да се изтъкне, че органите на местната власт се оказаха значително по-отворени към регулирането на гражданското участие, базирано на изготвените чрез проекта стандарти и предложения за нормативни промени (последните - до нивото, до което местните власти са в правомощията си да ги въвеждат), отколкото демонстрираха отвореност изпълнителните и законодателните власти на централно ниво. Това е особено видимо при съпоставката между реакциите в МС и Парламента – от една страна, и в двете целеви общини – от друга, където властите се ангажираха за пилотиране на предложените стандарти и правна регулация в своята практика. Съществува реална възможност и са установени начини за постигането й след приключване на проекта практиката на пилотиране да се разшири в други общини, още повече при наличието на изготвените разнообразни помощни материали.
Настоящият проект реално оставя след себе си значими материални следи, в образа на гореописаните продукти. Много голям брой представители на законодателната и на изпълнителната власт (на ключови позиции до най-високото ниво) лично получиха пакет от изготвените предложения и продукти, внесени при тях от името на гражданска мрежа Чуй гражданите (вкл. Бялата книга за гражданското участие в България, предложения за единни минимални стандарти, за изменение и допълнение в 4 ключови закона, касаещи гражданското участие, както и предложенията за изменение и допълнение на правилниците на МС и НС). Така че вече няма да има основание да се твърди, че ниското ниво на провеждане на консултации с гражданите е резултат от неинформираност и много по-отчетливо ще се откроява липсата на политическа воля за осигуряване на реално работещ процес на гражданско участие.
Контактна информация
Калина Бозева
Фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 9А
тел.: 02 980 1716
[Номинирай]
назад