к а з у с

МЕТОДОЛОГИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД

1. Кратко обобщение
2. Оценка на съществуващия проблем

Реализирането на проекта е резултат на продължителна и целенасочена дейност на Община Благоевград, осъществявана съвместно с Инициатива Местно самоуправление, а по-късно и с Фондация за реформа в местното самоуправление за развитие на процеса на вземане на управленски решения. Целта на общината бе да се разработи нов процес, който да доведе до прилагане на решенията в съответствие с демократичните принципи на гражданското общество.

Подборът на конкретната тема на проекта беше направен въз основа на обстоен анализ на настоящето състояние на управлението в Благоевград. Общината искаше да разработи процес за гражданско участие, който да позволява на всички слоеве на обществото да имат пряко участие в планирането на бъдещето на Благоевград. Затова решихме да приложим процес на стратегическо планиране, тъй като този процес щеше да включи граждани на всички нива в общината. Резултатът щеше да бъде процес, чрез който щеше да разработи обща визия за развитието на общината, като същевременно щеше да ни даде и процес на вземане на решения, характеризиращ се с отчетност пред гражданите. Тоест, постигането на основната цел би довело до едновременното решаване и на редица други съпътстващи задачи.

Основната цел на проекта може да бъде формулирана така:

Да се изгради консенсус между вижданията на различните обществени групи за развитието на общината в дългосрочна перспектива, като се използва нова методология за изработване на стратегически план. На практика този процес представлява изграждане на консенсус на всички нива отдолу-нагоре.

Няколко са основните проблеми, към чието решаване беше насочен проектът за изработване на дългосрочен стратегически план.

1. Необходимостта от възстановяване на дългосрочното планиране на всички нива на управлението, което да осигури съгласуваност и взаимодействие между местната и национална политика за развитие, както и да даде стабилна основа за активизиране на трансграничното регионално сътрудничество. Приемането на Закона за регионалното развитие, който изисква приемането на седемгодишни планове за развитие стана след като вече бяхме започнали процеса на планиране. Това още повече засили убеждението ни за нуждата от стратегическо планиране на национално ниво и ни показа, че сме поели по правилен път.

2. Липсата на съгласие между основните политически сили по въпроса за бъдещото развитие на града и от там липсата на приемственост при смяната на управлението. Нашата местна власт беше толкова политизирана, че дори необходими и полезни за всички граждани инициативи и проекти, предложени от една политическа сила се отхвърляха или стопираха от другата. Това бе създало инертност у общината при осигуряването на услуги, които всички смятаха за необходими.

3. Липса на механизми за реално участие на обществените групи и отделните граждани в управлението. На практика участието на гражданите се изразява на този етап единствено в упражняването на правото им на глас на изборите. Веднъж, обаче, избрали своите представители, гражданите отново се превръщат в обект, а не в субект на управлението. Не съществуваше механизъм за гражданско участие, който да ни позволи да използваме огромния потенциал на общественото доверие и подкрепа. По тази причина бе много трудно да генерираме обществено доверие и подкрепа за местната власт, тъй като хората смятаха, че местната власт не се грижи за тях.

4. Нуждата от целенасоченост и обединяване на усилията на съществуващите неправителствени организации. В Благоевград вече работят доста неправителствени организации с потенциал от квалифицирани специалисти и натрупан опит в изготвянето и реализирането на различни програми и проекти. Новият процес на планиране изискваше тяхното пряко участие. Това им даде възможност да погледнат по нов начин на дейността си - не като самостоятелна и откъсната от останалите, а като неразделна част от целия процес на предоставяне на качествени услуги на гражданите посредством ефективно управление на общината.

5. Необходимост от по-пълноценно използване на научния потенциал на съществуващите в Благоевград два университета за нуждите на откритото и граждански насочено местно управление.

6. Самата общинска администрация трябваше да усвои нови техники на общуване с гражданите и споделено управление. Всеки, работещ в общинска администрация познава чувството, че неговите лични усилия и труд остават не само неразбрани и непознати за гражданите, но в повечето случаи несправедливо обругани и отхвърлени. Съвместната работа с гражданите даде възможност на специалистите да запознаят хората със смисъла на тяхната дейност и да потърсят разбиране и подкрепа от тяхна страна.

3. Описание на проекта и времетраене на изпълнението.

Първи етап - октомври 1998 г./декември 1998 г. - идеен проект за организация на работата в съответствие с поставените цели.

Проектът стартира през м. oктомври 1998 г. с подписването на споразумение за техническо сътрудничество между община Благоевград и гр. Обърн, САЩ, в тясно взаимодействие с Международната асоциация на градските управи (МАГУ) и Фондацията за реформа в местното самоуправление (ФРМС).

Партньорите от град Обърн притежават богат и изключително ценен опит в областта на дългосрочното планиране с участието на гражданите. Те са осъществили успешно един план за дългосрочно развитие на града си - Обърн 2000 . На базата на резултатите и успеха на този план вече са разработили и настоящия си дългосрочен план Обърн 2020 .

Следвайки опита на колегите ни от Обърн и отчитайки настоящите реалности в Благоевград, както и предвид малкото време за реализиране на проекта - 1 година, ние решихме да разработим едно общо виждане за бъдещето на общината до 2015 година, като набележим дългосрочни, средносрочни и краткосрочни задачи за неговото реализиране, както и да определим ресурсите за постигането на тези цели. Не беше възможно, обаче, да разгледаме в пълен обем всички области на развитието за ограниченото време, с което разполагахме.

Ето защо решихме, че ще разработим детайлно три основни за общината направления:

• Икономическо развитие;

• Урбанизация, инфраструктура и транспорт;

• Екология и управление на твърдите битови отпадъци.

Считахме, че веднъж реализиран, този процес може лесно да бъде мултиплициран по отношение на останалите направления - образование, здравеопазване, култура и изкуство и т. н., така че стратегическият план да получи своя завършен вид.

Възприет бе моделът на гр. Обърн за организация на работата и бяха създадени инициативна комисия и три работни групи. Инициативната комисия беше натоварена с разработването на мисия на общината, с определянето на ключовите проблеми за разглеждане, с прегледа и обобщаването на предложенията на работните групи и с оформянето на окончателния документ, който да се предложи на Общински съвет.

Трите работни групи също определиха своята мисия, посоката на развитие на съответните области, набелязаха основните проблеми и препоръчаха конкретни програми и инициативи за решаване на тези проблеми и постигане на желаните цели. На базата на проведените дискусии, работните групи трябваше да изготвят доклади, които да представят на Инициативната комисия.

Втори етап - януари 1999 г./февруари 1999 г. - запознаване на обществеността с идеята за проекта и сформиране на Инициативната комисия и трите работни групи.

Благодарение на предварителната работа за разгласяване инициативата на общината, поканените представители на гражданското общество се включиха с готовност в работата както на Инициативната комисия, така и в тематичните групи.

Всички групи включваха в състава си представители на :

- Общинска администрация (кметски екип, началник отдели, специалисти);

- Общински съвет (председател на ОбС , председатели на комисии, общински съветници);

- Местни държавни или регионални структури (ръководители на предприятия, представители на РИОС, ХЕИ);

- Частен бизнес (ръководители на предприятия, търговско-промишлена палата);

- Университети;

- Неправителствени организации.

Всяка група беше отворена, и даваше възможност за участие на всички желаещи специалисти и граждани да се включват в работата на комисиите.

Трети етап - март 1999 г. - обучение на тематичните комисии в методика на изработване на стратегически план с гражданско участие.

На този етап се проведоха срещи на Инициативната комисия и трите работни групи с експерти от градската управа на Обърн. На тези срещи беше представен опитът на гр. Обърн в реализиране на процеса на демократично планиране и бяха обсъдени съответните направления и наличните ресурси.

Бяха обсъдени основните проблеми, по които е необходимо работните групи да изградят своето становище, както и ресурсите, които могат да използват в работата си.

Четвърти етап - априлх - май 1999 г. - заседания на работните групи.

На този етап се проведе същинската работа по набиране на информация за състоянието на съответните сектори, разглеждане на становища за решаване на конкретните проблеми, изготвяне на предложения за формулиране на дългосрочни и краткосрочни цели.

Пети етап - юни 1999 г. - подготовка на докладите на трите работни групи и запознаване на Инициативната комисия с материалите.

Цялата информация и всички предложения бяха обобщени от техническите секретари в окончателни доклади, които представят виждането на всяка група за развитието на съответната област, съществуващите проблеми за решаване в тази област, ресурсите с които разполага общината и на тази база, предложения за конкретни инициативи и проекти за реализиране на определените с консенсус цели и задачи.

На заседанието на Инициативната комисия, на което се обсъждаха докладите на работните групи присъстваха и експерти от гр. Обърн, които взеха участие в работата с оценка и препоръки. Инициативната комисия прие докладите на работните групи, като реалистични и добре балансирани програми за развитието на трите области.

Шести етап - юли 1999 г. - Подготовка на обобщителен доклад на Инициативната комисия.

Седми етап - август 1999 г. - представяне на проект "Стратегически план за развитие на Община Благоевград до 2015 г." на обществеността и внасянето му в Общински съвет за приемане.

Осми етап - септември 1999 г. - обсъждане в комисии и приемане на сесия на Общински съвет.

Проектът се осъществи в рамките на една година - от октомври 1998 г до октомври 1999 г. и, както вече беше отбелязано, разработи модел за стратегически план в три основни направления. Цялостният стратегически план включва детайлното разработване на всички направления от обществения живот на базата на създадения вече модел. Съзнаваме, че работата трябва да продължи през следващата година, така че Благоевград да получи един действително цялостен, стратегически документ на консенсуса на всички обществени групи за неговото бъдещо развитие.

4. Преглед на решенията.

Независимо, че става въпрос за процес на изработване на дългосрочна стратегия, който още не е приключил, вече могат да се видят следните резултати:

• създадени са работещи, партньорски групи между общинска администрация и гражданско общество за осъществяване на съвместни инициативи;

• създаден е ефективен модел на делегиране на права и отговорности на структурите на гражданското общество;

• създаден е модел за изработване консенсус между интересите на различни обществени групи по жизнено важни за общината проблеми;

• усвоени са нови методи и техники за реализиране на активно гражданско участие;

• използват се нови средства за стимулиране на инициативата на неправителствените организации и създаване на условия да оценят собствената си дейност като важна част от общите усилия за развитие на местното самоуправление;

• разработен е документ за стратегически план в три от най-важните направления от обществения живот , който представлява модел за подготовката на цялостен стратегически план на община Благоевград

5. Принос

Приносът на проекта за усъвършенстване практиките на местното самоуправление в община Благоевград може да бъде определен в две посоки. Непосредствен, пряк ефект върху качеството на управлението и опосредстван, непряк ефект.

Прекият ефект се изразява в изброените по-горе постигнати резултати.

Погледнато в перспектива изработването на стратегически план може да даде също:

• По-добра координация с държавни институции и организации, частен бизнес и неправителствени организации по отношение на реализиране на мащабни за общината проекти.

• Съвместимост между местните планове за развитие, регионалните планове и националната политика.

• Приемственост по отношение генералните цели на общинското управление при смяна на политическото съотношение в Общински съвет.

• Целенасоченост на развитието, която ще улесни усвояването на инвестиции, както наши, така и чужди.

• Основа за изграждане на обществено частно партньорство за реализиране на проекти, които изискват големи инвестиции.

• Основа за разработване на съвместни приоритети на трансграничното сътрудничество с общини от Република Гърция и Република Македония.

• Приближаване на общинското управление до нуждите и желанията на гражданите.

• По-качествено и демократично по своята същност вземане на управленски решения от общинска администрация.

• Стимулиране инициативата на неправителствените организации за включването им с идеи и проекти в реализацията на поставените цели и задачи.

• По-добро разбиране на гражданите за функциите и дейността на общината и активизиране на тяхното съпричастие и участие.

• Спестяване на разходи от общински бюджет, като се използва доброволния принос на научната общност от двата университета, на специалисти и граждани.

6. Заключение

В заключение бихме искали да подчертаем още веднъж, че като цяло, считаме проектът за изработване на методология за стратегически план на община Благоевград, който разработихме съвместно с градската управа на Обърн/САЩ за изключително успешен. Нещо повече, предвид изискванията на новия Закон за регионално развитие, всички общини предстои да започнат сериозна работа в същата посока. Ще се радваме, ако можем да им бъдем полезни с опита, който в момента споделяме с вас.

Бихме искали също да изразим още веднъж официално нашата огромна благодарност към партньорите ни от гр. Обърн - особено на г-н Дъглас Уотсън (Градски управител) и г-н Филип Дънлап (Директор икономическо развитие), както и на всички експерти от екипа, за безрезервната им помощ и подкрепа по време на целия процес. Отношенията на доверие и партньорство, които изградихме по време на съвместната ни работа ще продължат и в бъдеще. Ние вече имаме обсъдени нови идеи и сме подготвили нови инициативи за сътрудничество между нашите градове, извън рамките на програмата. Смятаме да превърнем връзката си в трайно сътрудничество между Благоевград и Обърн.