На 30 май 2012 г. в София Фондацията за реформа в местното самоуправление проведе Национална конференция „Мониторинг на публични услуги на местно ниво” като заключително събитие по проект „Граждански мониторинг за ефективно управление на публичните ресурси”, финансиран от Фондация Америка за България.

На събитието присъстваха над 80 представители на неправителствения сектор, МРРБ, МИГ, общини и областни управи от цялата страна: от Варна и Свищов, Смолян и Враца, Силистра и София...

Приветствие към форума поднесоха Здравко Сечков, ФРМС, и Ленко Ленков, Фондация Америка за България.

Петър Паунов, кмет на Община Кюстендил, се обърна към участниците с въвеждащи думи за отношенията „община - граждани” и предимствата на прозрачността на местните власти и гражданския мониторинг на тяхната работа.

ФРМС и представителите на общините партньори в реализацията на проекта представиха методологията и резултатите от гражданското наблюдение на четири публични услуги на местно ниво:

- Чистотата на улиците, местата за обществено ползване и качеството на сметоизвозването (Гоце Делчев);

- Поддържане на зелените площи (Кюстендил);

- Поддържане на уличната мрежа (Кнежа);

- Домашен социален патронаж (Кнежа).

В резултат на мониторинга в Гоце Делчев е прекратена концесията за разделно събиране на смет и ще се търси нов доставчик на услугата. В Кюстендил е изградена детска площадка в кв. Запад. В Кнежа са сближени вижданията на гражданите и общината относно поредността на ремонта на улици и е обогатен порционът на клиентите на домашния социален патронаж.

Антония Ралева от Областна администрация Русе сподели за началото на граждански мониторинг на поддържане на уличната мрежа във всички общини в областта, който стартира през юни 2012 г. и се базира на методологията, разработена от ФРМС, и го надгражда и разширява със специфични моменти. Планира се прилагане на още две от методологиите на ФРМС в сферата на гражданското наблюдение на територията на Област Русе - в сферата на чистотата на улиците, местата за обществено ползване и качеството на сметоизвозването и поддържането на зелените площи.

Бяха представени и други практики, реализирани в България в областта на гражданския мониторинг:

- Даниела Димитрова, Сдружение „Плевенски обществен Фонд - Читалища”, представи реализирания граждански мониторинг върху изпълнението на Програмата за развитие на малките селища в община Плевен (2007-2013)”,

- Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда, представи реализирания през 2005 г. първи мониторинг на работата на СОС, както и дългосрочните резултати от него;

- Гергана Жулева, Програма Достъп до информация, запозна участниците във форума с тенденциите и проблемите на активната прозрачност на общините (Резултати от одита на ПДИ 2012);

- Павел Антонов, BlueLink.net, представи три електронни инструмента за участие на гражданите на местно ниво;

- Миглена Кузманова, ESRI BULGARIA, представи платформата за регистриране на нередности Активен.БГ и призова общини, както и други институции на местно ниво да се възползват от възможностите, които предоставя този безплатен инструмент.

На участниците във форума бе предоставена брошура с 30 добри практики от България и света в областта на гражданския мониторинг на публични услуги на местно ниво. Тя може да бъде намерена в сайта на ФРМС.

Представянето на практиките привлече интереса на участниците и породи задълбочени дискусии. Споделеният опит роди нови идеи за бъдещи проекти.

ФРМС представи за обсъждане пред конференцията обобщение на опита си, което предлагаме и на вас:

Защо местните власти следва да превърнат гражданския мониторинг на публични услуги на местно ниво в често ползван инструмент на управлението?

1.         Гражданският мониторинг е важен за подобряване на качеството на публичните услуги на местно ниво, особено на онези, които са естествен монопол.

2.         Гражданският мониторинг работи в общини от всяка величина - малки, средноголеми, големи.

3.         За постигане на практически резултати важно е гражданският мониторинг да бъде иницииран или подкрепен от общината.

4.         Гражданският мониторинг може да бъде организиран и проведен от общината, без да натоварва непосилно общинските служители.

5.         Чрез гражданския мониторинг гражданите и общината уеднаквяват виждания и приоритети.

6.         Гражданският мониторинг на всяка услуга е специфичен и изисква обсъждане на подходящия за целта инструментариум и продължителност на наблюдение.

7.         Гражданският мониторинг на публична услуга е полезен инструмент за общинската администрация за получаване на обратна връзка за степента на удовлетвореност на гражданите от предоставяната услуга.

8.         Чрез регулярна обратна връзка общината може да оцени доколко дадена обществена услуга е целесъобразна.

9.         Чрез получаване на предложения от страна на гражданите общината може да подобри качеството на услугата.

10.       Когато местната власт се отзовава на направените от гражданите предложения, гражданите са по-мотивирани да участват в наблюдението на услугата. Това допринася за установяване на работещ модел за взаимодействие между гражданите и общината.

11.       Гражданският мониторинг дава възможност за предоговаряне на условията по предоставяне на услугата - както на гражданите, така и на общината.

12.       Общината и доставчиците на услуги виждат наблюдаваната услуга през погледа на гражданите.

13.       Гражданският мониторинг показва доколко замисленото и планираното от общината работи и дали се постигат поставените цели.

14.       Гражданският мониторинг постига подобряване на предоставяната услуга и чрез факта, че доставчикът й се чувства във фокуса на интереса на гражданите. Подобряването може да се случи и в хода на гражданския мониторинг. Така се постига по-ефективно разходване на публични средства.

15.       Гражданският мониторинг дава възможност за обосновка на бюджетни разходи.

16.       Гражданският мониторинг е важен за съставяне на общинския бюджет за следващата година.

17.       Гражданският мониторинг подпомага работата на служителите от общинския инспекторат с доброволно участие.

18.       Оказва се, че при някои услуги гражданите са готови да плащат повече, за да постигнат повишаване на качеството.

19.       За да се включат в граждански мониторинг, гражданите се запознават с параметрите на извършване на услугата (кога, колко, как), което повишава прозрачността на общината.

20.       Участието на гражданите в граждански мониторинг и реализацията на техните препоръки водят до по-голяма гражданска активност на местно ниво, по-ангажиран граждански сектор при вземането на решения, по-голямо доверие между гражданите и общината.