Материали за създаване и разработване на е-центрове, технологични и бизнес паркове
Предназначен за разпространение от българския ИКТ клъстер
Изготвен в рамките на проекта на USAID Стопански растеж и инвестиции , осъществяван от MSI-България
2005 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Увод
II. Нова вълна от инвестиции и работни места в България
III. Как може да се включи вашата община. Възможности за е-център, технологичен и бизнес парк
IV. Насоки за разработване на проект на световно ниво
V. Как да осигурим максимални ползи за заинтересованите среди в България
VI. Как може да помогне ИКТ клъстерът
VII. Следващи стъпки
ПриложенияА. Международният опит в изграждането на бази, активно използващи ИКТ
Б. Насоки за физическо планиране на бази за е-център и технологичен бизнес парк
В. Примерен проект за е-център и технологичен бизнес парк
Г. Типични стъпки при разработване на проекти за е-център и технологичен парк
Д. Формуляр за партньорство с ИКТ клъстера
Е. Списък с основни елементи от инициативи за изграждане на е-центрове и парковe
Българските общини са на прага на нова ера в създаването на работни места и привличането на инвестиции. Ръководен от идеята да помогне на заинтересованите общини да се възползват напълно от възможностите на тази нова ера , българският Клъстер за информационни и комуникационни
технологии (ИКТ) разработи настоящото ръководство за проектиране на е-центрове, технологични и бизнес паркове. Материалите в него се базират на приноса на широк кръг български специалисти от сферата на ИКТ и на лидери от обществения сектор, които през 2003 г. съвместно разработиха обща
Стратегия за конкурентоспособност на България на световните ИКТ пазари .
Основна заслуга за създаване на ръководството и придружаващия го компактдиск има водещият международен експерт в сферата на технологичните паркове Марк Фрейжър с подкрепата на ААМР в рамките на проект Стопански растеж и инвестиции .
Една от целите на настоящия набор от материали е да даде насоки за изграждане на публично-частни партньорства, които да допринесат за успешното реализиране на наличните възможности за развитие. Общините могат да сътрудничат за развитието на парковете чрез предоставяне на подходящи площи и сгради, подобряване на инфраструктурата около тях, осигуряване на благоприятен бизнес климат не само на хартия , но и осезаемо за предприемачите, както и с осигуряване на ресурси за обучение и образование за наемателите на парка и гражданите на общината.
Ръководството очертава също начина, по който частният сектор може да поеме лидерската роля в осъществяването на подобни проекти. Успешните технологични и бизнес паркове в днешно време все по-често са управлявани от този сектор. Сред основните причини за това са усетът на частния бизнес към пазарно ориентираното планиране и осъществяване на проектите на фази, както и капацитетът му за управление на собствеността според конкретните нужди на наемателите. Мултинационалните фирми с готовност плащат наеми, които са далеч над средното за пазара, когато имат възможност да се настанят в добре управлявани технологични и бизнес паркове, предлагащи инфраструктура на световно равнище и услуги, които подпомагат успеха им на международните пазари.