Гинка Капитанова, изпълнителен директор, Фондация за реформа в местното самоуправление (www.flgr.bg), пред в. “Строителство/Градът”:

Един от сериозните проблеми пред общините е лошата инфраструктура

Гинка Капитанова е кмет на Община Златоград (1991 - 1995 г.) и един от учредителите на първото регионално сдружение на общини в България - Асоциация на родопските общини (1992). Тя е един от създателите на Фондацията за реформа в местното самоуправление (1995) и вече 13-та година е неин изпълнителен директор. Г-жа Капитанова има богат опит във всички аспекти на работата на местните власти, регионалното развитие и местното икономическо развитие, участие на гражданите, стратегическо планиране, управление на проекти. Участвала е като консултант в множество инициативи на местно, регионално и национално ниво в областта на доброто управление и прозрачността, консултант е на програми и проекти в страната и чужбина.
Г-жа Капитанова е магистър по електроника и международни икономически отношения. Специализирала e в Университет “Джонс Хопкинс” и Университета на Вирджиния, САЩ , и Европейския Парламент.

Какви изводи бяха направени на Втората годишна конференция “Общините и бизнесът - партньори за икономическо развитие”?

Конференцията се утвърди като необходим и значим форум на местните власти и правителството, от една страна, и бизнеса и бизнес организациите, от друга страна, за дискусия и партньорство по въпроси, свързани с различни аспекти на икономическото развитие и бизнес климата в нашата страна. Присъстваха над 180 участници: кметове, председатели на общински съвети, заместник кметове, ръководители на дирекции и експерти от 48 общини, управители на 4 области, представители на седем министерства и две агенции, на университети, НПО и частния бизнес, представители на Италианската търговска камара в България, “Икономическо моделиране и стратегии за развитие” - Ирландия, Американската агенция за международно развитие и Германското техническо сътрудничество, както и на чуждестранните мисии в България на Ирландия, Кралство Норвегия, Франция и Програмата за развитие на ООН.

Тази широка аудитория беше привлечена от горещите теми и изключително силните български и чуждестранни лектори, които представиха свои тези по тях: Конкурентоспособност на българските общини при подбора на място за инвестиции; Профил на интереса на чуждите инвеститори към България; Българският бизнес и Европейският съюз; Съвременни тенденции в развитието на човешките ресурси; Развитие на високотехнологични производства и иновациите в България.

Презентациите на лекторите и дискусиите очертаха няколко извода: Непрекъснато променящата се среда, в която живеем, изисква да бъдем много гъвкави, за да реагираме адекватно и да бъдем успешни. Необходимо е правителството да направи нов внимателен преглед и да оцени доколко общата стратегия за икономическо развитие на България е в основата на дейността му.

Важно е националните, регионални и общински стратегии да са взаимно съгласувани и обвързани, да има ясна комуникация и по-добра координация на действията на местно и национално ниво. Освен това преди подкрепата за всяка нова инвестиция трябва да се мисли как тя се вписва не само в местната икономика, но и в икономиката на региона, като тук визирам регионите в по-широк аспект: Балканите, Централна и Източна Европа. В условията на глобализация това е единственият успешен подход. Г-жа Фридерике Зюс, „Форум Америка”, Германия, и г-н Юн Мин Лу, икономически и търговски съветник при посолството на Народна Република Китай в България, изрично подчертаха, че българската община в очите на чуждестранния инвеститор не се конкурира със съседна община от България, а с община от Латинска Америка или Азия например, и регионалният подход към промоция на преимуществата ни придобива все по-голямо значение.

Друг важен извод е, че в България проблемът с липсата на подготвена и квалифицирана работна сила се задълбочава и че “оптимизирането на софтуера на човешкия капитал” (както се изрази д-р Джон Брадли, професор от Института за икономическо моделиране и стратегии за развитие на Ирландия) трябва да стане наш основен приоритет. За всички нас като че ли е ясно, че без квалифицирани кадри е невъзможно да се постигне по-висока производителност на труда, въвеждане на нови технологии и иновации в производството и в крайна сметка, изграждане на по-конкурентна икономика. Има отделни положителни практики за развитие на човешките ресурси в някои големи фирми, като например Нестле България и Петрол АД, които бяха споделени на конференцията. Сигурно има и други фирми, които работят добре за развитие на човешките ресурси. Но това не определя общата картина за страната. Необходими са енергични действия за промяна в тази насока и за изпълнение на мерките, които са набелязани, на първо място, от правителството и също така от страна на партньорите от публичния и частния сектор.

Какви са основните проблеми пред общините в момента?

Един от сериозните проблеми, който се очертава пред общините, е липсата на достатъчно и добре подготвени (с изградена инфраструктура) площи за развитие. Този проблем допълнително се задълбочава от слабата координация между различните нива на управление и липсата на гъвкавост за трансформиране на различни видове публична собственост върху свободни терени и сгради на територията на общините. Има много резерви поради недостатъчно или неефективно използване на площите също и в съществуващите, стари индустриални зони. Все повече на дневен ред ще стои тяхното обновяване и използване на пълния им капацитет.

Друг проблем е, че независимо от факта, че през последните години се говори много на тема обществено-частни партньорства, все още плахо се пристъпва към създаването им. По време на конференцията бяха представени интересни примери от САЩ, Европа и от България за участието и ролята на общините за създаване на обществено-частни партньорства, особено за изграждане на партньорства между науката и бизнеса и насърчаване на инвестициите във високотехнологични и иновативни производства. Надявам се, че тези примери ще окуражат голяма част от присъстващите представители на местните власти да бъдат по-активни при инициирането на публично-частни партньорства.

Работи ли ФРМС по нови проекти, чрез които да съдейства в отношенията на бизнеса и местните власти?

Бих нарекла по-скоро естествено продължение, а не нов, проекта, по който ФРМС работи за обединяване на усилията на местните власти и бизнеса с цел маркетинг, подобряване на бизнес климата на местно ниво и привличане на нови по-качествени инвестиции. Мрежата Българско партньорство за местно икономическо развитие (БПМИР), която беше създадена по проект, първоначално финансиран от Американската агенция за международно развитие, понастоящем се развива самостоятелно във финансово отношение и непрекъснато се разширява. Дейността на ФРМС като координатор на тази мрежа е насочена към утвърждаване на професионален подход в местното икономическо развитие. Това включва подкрепа за създаване на специализирани звена за местно икономическо развитие от нов тип и ясен ангажимент за подготовка и обучение на персонала от тези звена. Основен акцент в работата на ФРМС и на мрежата БПМИР също така е маркетинг на условията за бизнес в общините, които членуват в партньорството, привличане инвестиции и създаване на нови качествени работни места. Искам да подчертая, че нашата политика е да насърчаваме инвестициите от страна както на местни, така и на чуждестранни фирми. Неслучайно един от основните маркетингови инструменти, които използваме - маркетинговият уеб-сайт www.invest.bg - e на български и на английски език, и предоставя специализирана информация за инвеститорите по отношение на свободни сгради и терени, структура на работната сила, възможностите за обучение и квалификация, наличната инфраструктура и капацитет на инфраструктурата, която осигурява снабдяване с електроенергия, вода, газ и др.

Тези подходи бяха очертани като успешни от български и от чуждестранни лектори по време на конференцията - г-н Георги Иванов, кмет на Хасково, г-н Ян Хавелка, инвестиционен консултант, Чехия, г-н Филип Дънлъп, директор “Икономическо развитие”, град Обърн,САЩ.

Оказва ли ФРМС съдействие в отношенията между местната и централната власт?

Да, и Втората годишна конференция “Общините и бизнесът - партньори за икономическо развитие” е само един от конкретните примери за това. Вече 13 години ФРМС играе ролята на медиатор между представителите на различните нива на управление в България. Ние организираме дискусионни форуми, кръгли маси, участваме в организиране и провеждане на информационни кампании. Организирането на форуми за обсъждане на проблемите и постигане на консенсус по спорните въпроси е значима част от дейността ни. Друга посока, в която работим целенасочено, е осигуряването на своевременна и надеждна информация за финансиращите програми на правителството, добър опит от страната и чужбина, обучение на местните власти. Фондацията издава два електронни бюлетина, единият от които е ежеседмичен и достига до над 7000 получатели, включително представители на министерства, областни администрации, общински и общински съвети.

Как се променят нещата по Ваши наблюдения след едногодишното пълноправно членство на България в ЕС?

У местната власт се забелязва пораснало самочувствие, но и по-ясно съзнание не само за по-широките възможности, които се разкриват пред общините, но и за отговорностите, които стоят пред тях. Предизвикателство вече е не толкова наличието на капацитет за разработване на проекти, а капацитет за управление на проекти. Не по-маловажно е и привличането на подходящи партньори и търсенето на синергия между различните проекти, така че тяхната реализация да води до интегрирано развитие на определени територии и повишаване качеството на живот. Обмяната на иновации и практики между общините в Европа е все по-необходима, като се има предвид многообразието на европейски политики, които трябва да бъдат приложени на местно ниво.