Иновационни практики в България
Обмен на иновации за развитие на местното самоуправление
Предистория
Хората с увреждания в България са поставени в по-уязвимо положение спрямо останалите граждани. Основните човешки права, които са гарантирани за повечето граждани, за тях не са достъпни - свободата на придвижване, общо образование, здравеопазване, право на живот в собствения дом, право на семейство и пр. В отговор на това, проектът търси промяна, насочена към постигане на зачитането на правата на хората с увреждания, тяхната свобода на избор и лично достойнство.
Хората с увреждания в България са поставени в по-уязвимо положение спрямо останалите граждани. Основните човешки права, които са гарантирани за повечето граждани, за тях не са достъпни - свободата на придвижване, общо образование, здравеопазване, право на живот в собствения дом, право на семейство и пр. В отговор на това, проектът търси промяна, насочена към постигане на зачитането на правата на хората с увреждания, тяхната свобода на избор и лично достойнство.
Практика
Чрез дейности по проекта беше осъществен „превод“ на принципите и основните права съгласно Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията за правата на хората с увреждания. Преводът даде специфични приложими параметри на зачитането на правата, съобразени с особеностите на социалните услуги за хора с увреждания в страната. В резултат на проекта правата на хората с увреждания – общочовешки и специфични - са по-добре познати и е по-добре осъзнато как те могат и трябва да бъдат зачитани и прилагани в ежедневната социална работа. Разработи се Модел за хуманна социална работа, който представя начините, по които в обичайната дейност на услугите следва да се зачитат и прилагат правата. Наред с дейностите, които окуражават прилагането на Модела, бяха разработени начини за неговото представяне и комуникиране на различни нива за изграждане на нагласа, която се основата за зачитане на правата, независимо от тежестта и естеството на увреждането. В допълнение към Модела бе разработен и приложен и инструмент за самооценка (въпросник), в който подробно се описват параметрите на защита на правата в основни области на социална подкрепа. Някои социални услуги започнаха да прилагат въпросника и елементи на Модела в ежедневната си работа.
Чрез дейности по проекта беше осъществен „превод“ на принципите и основните права съгласно Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията за правата на хората с увреждания. Преводът даде специфични приложими параметри на зачитането на правата, съобразени с особеностите на социалните услуги за хора с увреждания в страната. В резултат на проекта правата на хората с увреждания – общочовешки и специфични - са по-добре познати и е по-добре осъзнато как те могат и трябва да бъдат зачитани и прилагани в ежедневната социална работа. Разработи се Модел за хуманна социална работа, който представя начините, по които в обичайната дейност на услугите следва да се зачитат и прилагат правата. Наред с дейностите, които окуражават прилагането на Модела, бяха разработени начини за неговото представяне и комуникиране на различни нива за изграждане на нагласа, която се основата за зачитане на правата, независимо от тежестта и естеството на увреждането. В допълнение към Модела бе разработен и приложен и инструмент за самооценка (въпросник), в който подробно се описват параметрите на защита на правата в основни области на социална подкрепа. Някои социални услуги започнаха да прилагат въпросника и елементи на Модела в ежедневната си работа.
Резултати
В резултат на проекта бе въведен модел на социална работа в предоставяне на социални услуги в общността. Моделът се основава на активното участие на хората с увреждания в определянето на вида, обхвата и интензивността на грижата, която получават от социалните услуги. Прилагането на модела ще доведе до признаването и зачитането на мнението, желанията и интересите на хората с увреждания и отчитане на "нивото на удовлетвореност/неудовлетвореност” от предлаганите социални услуги.
В резултат на проекта бе въведен модел на социална работа в предоставяне на социални услуги в общността. Моделът се основава на активното участие на хората с увреждания в определянето на вида, обхвата и интензивността на грижата, която получават от социалните услуги. Прилагането на модела ще доведе до признаването и зачитането на мнението, желанията и интересите на хората с увреждания и отчитане на "нивото на удовлетвореност/неудовлетвореност” от предлаганите социални услуги.
[Номинирай]
назад