В годините на своя разцвет преди и след Освобождението Свищов се радва на слава и благополучие. Жителите на град Свищов полагат усилия и по-късно да запазят неговият престиж на търговски център. Вестник "Свободна мисъл" от 30 май 1936 г. посочва, че Свищовското кметство назначава комисия, която да организира празници на града от 28 до 30 август. В миналото 28 август е съвпадал с църковния празник "Успение Богородично", когато по традиция се провеждал голям събор в местността "Манастира". След това празника се премества в града и се свързва с честването на 100-годишнината на църквата "Св. Преображение". Открива се новата камбанария на църквата, дело на архитект Г. Стамов. Тържествата са съпроводени с тридневен панаир на стоки и животни.

През 1965 г. празниците на Свищов получават ново кръщение. Те се провеждат от 9 до 16 октомври като Дунавски културни дни "На гроздобер в Свищов". На откриването са поканени всички творци от този край. Представление изнася Русенската народна опера. Празниците започват с гроздоберно шествие, с песни танци и обичаи, свързани с гроздобера. Участие взема и художествения ансамбъл на най-голямото държавно земеделско стопанство "Совата".

Празниците се организират и през 1967 г., след което традицията се прекъсва. Чак през 1984 г. празниците на града се възстановяват под името "Свищовски лозници".

Главният им акцент са културните прояви срещи с творци от свищовския край, концерт на Владимир Радулов, литературни четения, както и атракционни, и спортни игри.

През 1992 г. според решение на Общински съвет - Свищов празниците на града "Свищовски лозници" се провеждат в почивните дни от последната седмица на месец септември.

В концепцията за свищовските празници са залегнали няколко момента:

- традицията да се съхрани и продължи;

- празниците да са адресирани към всички възрасти и социални слоеве;

- да присъства и търговията, но определено празниците да са с културно съдържание и в тях да участват не само гостуващи състави, но и всички хора от града, които се занимават с изкуство, като по този начин се обособяват няколко фестивала;

- целия град да заживее за няколко дни с ритъма на празничността от най-малките до най-възрастните;

- градът да се превърне в културно и търговско средище по време на празниците, а хората да се срещат със свои близки и познати.

В дух на продължаване и обогатяване на традицията в рамките на градските празници "Свищовски лозници" се провеждат литературни четения, представят се нови творби. Литературните конкурси, които се реализират тогава, се ръководят от жури на авторитетни писатели. След разговори с местни творци и със Съюза на писателите се стига до идеята за учредяване на награда на Община Свищов за литературно творчество, която да се връчва ежегодно на творец с принос към културата и изкуството в град Свищов. С решение на Общински съвет - Свищов от 28.07.2005 г. се учредява ежегодна парична награда "Златно дунавско перо", в размер на 150 лв. Наградата се връчва от кмета на общината по време на градските празници "Свищовски лозници" след предложение от страна на комисия на Съюза на писателите в България и местни творци.

Учредяването на ежегодната награда "Златно дунавско перо" доразвива идеята на Община Свищов, градът да се утвърждава като център на изкуството, културата и творчеството. Тази инициатива стимулира развитието на литературата и съдейства за приобщаването на Свищов към националното, балканското и световното литературно пространство.