На 31 юни 2003г. в Община Мизия отваря врати Център за социална интеграция, създаден по проект Промяна на политиката и практиките на общините в обслужването на възрастни и хора с увреждания на НСОРБ, съфинансиран от ЕС по Програма ФАР АКСЕС 2000. Проектът за изграждане на центъра е разработен от Община Мизия с подкрепата на НПО. Целта му е съдействие за активно включване на възрастните и хората с увреждания в процеса на провеждане на адекватна общинска политика и за промяна на общинските практики в работата с хората от целевите групи. Доказателства за необходимостта от центъра не закъсняват.

Детски клубове работят под надслов Детството трябва да бъде щастливо . Те съдействат за интегриране на децата с увреждания в кръжоците Аз рисувам , Мозайки в Дневния център за деца в с. Войводово.

Възрастните хора са активни участници в обществения и културния живот на общината. Всеки празник отбелязват с богата програма, която дава възможност за изява, както на организаторите, така и на техните гости и приятели.

Читалищното настоятелство и кметство с. Липница, съвместно с ръководството на клуб на пенсионера решават да направят изложба, която да пресъздаде бита на селското семейство тяхното ежедневие и празници чрез традициите и обичаите, запазени през вековете.

Подготовката за изложбата протича с участието на членовете на клуба на пенсионера, под ръководството на г-жа Т. Войславова. Голям е приноса на жените от селото, които споделят обичаите и традициите, както и предоставят запазени вещи, старинно облекло от своите баби и прабаби. Активно участие взимат учениците от ОУ Хр. Ботев . Те подготвят всички надписи и украсата за мероприятието.

За изложбата читалището предоставя помещението на библиотеката. На откриването ( 18 декември 2003г.) присъстват много гости културни дейци от околните села и гр. Мизия, представители на общинската администрация, ученици, журналисти от местния вестник Мизия .

Изложбата е подредена в кътове, които пресъздават различни моменти от ежедневието на селското семейство. В началото е всичко, с което си е служила жената в своя дом. Там са хурката с вретено, стан, чекръг, икона с кандило, огнището, люлката с детето. Впечатление прави уникално плетено одеало и елек, ушит на ръка, на възраст 131 год.; красива риза, бродирана цели три години. Следва кът подреден с вещи, които е използвал селският мъж. Тук са дървеният дарак, косата, сърпа, копралята и остена, както и традиционното облекло-опанджак.

В изложбата е отредено място и на обичаите и традициите от св. Николай до Гергьовден. За всеки празник жените подготвят традициоонни ястия и ги подреждат според мястото им в календара. Интересен обичай е барбаране , който се провежда на Сирни заговезни и е характерен за липнишкия край.

Не са забравени и ръкоделията, изработени от жените, които са се учили от своите майки и баби - красиви шалове, изкусно изработени покривки.

Организаторите и всички, благодарение на които изложбата става факт, успяват умело да предадат духа на семейните традиции, които са ни сплотявали през годините, чрез бита на обикновените хора, както и да съхранят историята на родния им край.

Инициативата приобщава всички жители към идеята да се създаде общ празник, младите хора да се научат да съхраняват и ценят миналото си.