Иновационни практики в България
Обмен на иновации за развитие на местното самоуправление
Равен старт за всички деца
ОДЗ 56 Здравец
Предистория
Какво да правим, когато в детската градина живеят деца, които изискват специални грижи и много внимание? Деца, чието поведение не разбираме или чието страдание не можем да понесем?
Днес в България детската градина се превръща в пространство, в което децата и всички останали учители и други възрастни се учат да общуват с различните от нормата хора. Скоро ще изчезнат онези институции, в които деца и възрастни с проблеми бяха изолирани. В масовите заведения за деца ще трябва да се справяме с всички проблеми, които сме се престрували, че не съществуват болести, насилие, физически ограничения, неправилно упражняване на родителски права.
Какво да правим, когато в детската градина живеят деца, които изискват специални грижи и много внимание? Деца, чието поведение не разбираме или чието страдание не можем да понесем?
Днес в България детската градина се превръща в пространство, в което децата и всички останали учители и други възрастни се учат да общуват с различните от нормата хора. Скоро ще изчезнат онези институции, в които деца и възрастни с проблеми бяха изолирани. В масовите заведения за деца ще трябва да се справяме с всички проблеми, които сме се престрували, че не съществуват болести, насилие, физически ограничения, неправилно упражняване на родителски права.
Практика
Участниците в екипа от педагози, психолози, социални работници, логопеди и родители участниците се учат да бъдат полезни един на друг; да черпят от опита си професионален и личен, за да могат да намират професионални решения; да се справят с предразсъдъците си за да могат децата, които посещават детската градина, да се чувстват по-добре.
Този процес отнема две години преди проектът да стартира. Това време е необходимо, за да може екипът да предаде уменията и на учителите, които работят с децата. Защото учителите, застанали пред предизвикателството да намират решения на трудни случаи, трябва да се научат не само да търсят помощ, но и да намерят общ език с различни институции и специалисти. Този процес е изключително труден, тъй като често функционирането на различните институции протича изолирано и съществува недоверие към различните професии. Като резултат от тези нагласи, когато учители препращат родители за помощ при специалисти, родителите се чувстват набедени, лоши, виновни, с некачествени деца. Това екипът се опитва да промени и донякъде успява.
За да се случи тази промяна, екипът на проекта започва с обучение:
В първия модул на програмата учителите говорят за тревогите си, за съмненията си, за неуспехите си, за разочарованията си от учителската професия, от себе си. В кръга на екипа всеки от тях може да получи подкрепа от колеги.
Вторият модул цели да запознае учителите с психоаналитични теории за човешкото развитие, които дават обяснения на разликите в поведението на човека.
Третият модул дава възможност за обсъждане на случаи от практиката и използване на ролеви игри, чрез които учителите изпълняват различни роли на дете, родител, социален работник, психолог, директор. Тази гама от преживявания подпомага съвместната работа и допринася за по-голямо разбиране на случаите на децата, с които те работят.
Участниците в екипа от педагози, психолози, социални работници, логопеди и родители участниците се учат да бъдат полезни един на друг; да черпят от опита си професионален и личен, за да могат да намират професионални решения; да се справят с предразсъдъците си за да могат децата, които посещават детската градина, да се чувстват по-добре.
Този процес отнема две години преди проектът да стартира. Това време е необходимо, за да може екипът да предаде уменията и на учителите, които работят с децата. Защото учителите, застанали пред предизвикателството да намират решения на трудни случаи, трябва да се научат не само да търсят помощ, но и да намерят общ език с различни институции и специалисти. Този процес е изключително труден, тъй като често функционирането на различните институции протича изолирано и съществува недоверие към различните професии. Като резултат от тези нагласи, когато учители препращат родители за помощ при специалисти, родителите се чувстват набедени, лоши, виновни, с некачествени деца. Това екипът се опитва да промени и донякъде успява.
За да се случи тази промяна, екипът на проекта започва с обучение:
В първия модул на програмата учителите говорят за тревогите си, за съмненията си, за неуспехите си, за разочарованията си от учителската професия, от себе си. В кръга на екипа всеки от тях може да получи подкрепа от колеги.
Вторият модул цели да запознае учителите с психоаналитични теории за човешкото развитие, които дават обяснения на разликите в поведението на човека.
Третият модул дава възможност за обсъждане на случаи от практиката и използване на ролеви игри, чрез които учителите изпълняват различни роли на дете, родител, социален работник, психолог, директор. Тази гама от преживявания подпомага съвместната работа и допринася за по-голямо разбиране на случаите на децата, с които те работят.
Резултати
В резултат от работата на екипа по проекта е открит консултативен кабинет за родители към детската градина. Към него се обръщат родители, с най-различни въпроси. Всички те могат да се обобщят като стремеж за развитие собствено и на децата. Опитваме се да разширим нашата работа, да привлечем нови съмишленици чрез обучение на нови екипи, чрез нови проекти.
В резултат от работата на екипа по проекта е открит консултативен кабинет за родители към детската градина. Към него се обръщат родители, с най-различни въпроси. Всички те могат да се обобщят като стремеж за развитие собствено и на децата. Опитваме се да разширим нашата работа, да привлечем нови съмишленици чрез обучение на нови екипи, чрез нови проекти.
[Номинирай]
назад