За да разберем нравствените и естетически идеали на нашите предци, тяхната духовна същност, трябва да познаваме обичаите, песните, празниците, преданията, които са ги съпътствали през вековете. Нашият край представлява интересен обект за етнографски и фолклорни проучвания.

Село Софрониево е разположено край десния бряг на р. Огоста. Наречено е така през 1934г. на името на Софроний Врачански. Старото му име е Сърбеница.

По време на Османското робство по-голяма част от жителите на селото потърсили спасение във влашко, на другия бряг на р. Дунав. Отивайки в селища с румънско население, преселниците българи и потомците им естествено се научили да говорят влашки език и са заели тамошните обичаи и традиции, но не са забравили, че са българи.

Любовта към родния край, предавана от поколение на поколение, довела тези фамилии обратно в българските земи в края на 19 век. Но влиянието на другият, влашкият език и възприетите обичаи са се запазили и до днес.

Важен момент от бита на хората в селото представляват пролетните празници. За да се докоснат до християнските добродетели учениците от ОУ Отец Паисий с. Софрониево проучват и пресъздават празниците Благовещение, Лазаровден, Цветница, Великден, Гергьовден.

За осъществяване на тази идея учениците по класове проучват от възрастните хора от селото характерните особености на пролетните празници автентичното влашко облекло и разнообразни реквизити с голяма художествена стойност, влашки песни, танци и благословии.

На 7 май 2004г. в препълнения с деца, баби, дядовци и родители училищен салон, се проведе дългоочаквания фолклорен празник. На него всеки клас представи подготвения пролетен обичай чрез песни, танци, благословии и наричания.

Най-добре представилите се участници в училищния фолклорен празник взеха участие в общинското мероприятие Пръски от извора , организирано от ОДК гр. Мизия и проведено в с. Крушовица. Отличени бяха пролетните обичаи Песи понеделник , възпроизведен от учениците от ОУ Хр. Ботев с. Крушовица и Гергьовден , с характерните за селото обредни хлябове, пресъздаден от учениците на ОУ Отец Паисий с. Софрониево. Малките артисти показаха как на Гергьовден стопанката или младата невеста още в тъмни зори замесват тесто от най-хубавото жито и приготвят седем обредни хляба, с пожелания за берекет, здраве и щастие в семейството. Първата пита се нарича Бърца и е предназначена за стопанина; пита Двора на овцете предназначена за добитъка в двора и най-вече за овцете и агнетата; пита за орача Плугар предназначена е за стопанина да я вземе със себе си по време на оран; две пити за св. Георги; пита за Господа и трапезна пита. Накрая участниците пяха гергьовски песни, люляха момите на характерната за празника люлка и изиграха автентичните влашки хора Балуца и Сигна .

Пресъздаденият гергьовски обичай помогна на учениците от ОУ Отец Паисий с. Софрониево де се представят отлично на V Фолклорен фестивал, проведен в гр. Тетевен. Достойното им участие ги класира на ІІ място.

Организаторите и всички участници, благодарение на които стана възможно провеждането на фолклорния празник, успяха умело да пресъздадат и да съхранят самобитните обичаи и традиции, да ги направят достъпни за младото поколение. Инициативата приобщи всички жители на селото и млади, и стари да съхранят народните традиции и положителното, емоционално отношение към фолклора, успя да възпита любов към народните обичаи.

Постигнатият успех на V Фолклорен фестивал събуди интереса на още много деца да изучават местните традиции и обичаи и формира умения за вникване в същността им, в дълбочината на човешките взаимоотношения, в мъдростта, добротата и голямото човеколюбие, бликащо от всеки един обичай.