За светеца Тодор се знае преданието, че на деня си той обличал девет кожуси и отивал при бога да проси за лято. На този ден става надбягването с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец. В един от най-тържествените празници за ромите. И до днес са се запазили традициите и не пропускат конските надбягвания. Всички собственици на коне се подготвят за Тодоровден, като украсяват с особено усърдие конете си.
В събота след Сирни заговезни се празнува Тодоров ден. Празнува се главно за здраве на конете. В тази връзка са и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересния момент от Тодоров ден е кушията. Която е доста интересна, организира се всяка година на този ден. Организира се с участието на подбрани коне, провеждат се различни състезания, след надбягването с коне, отличилият се кон бива накичен с венец, а в къщата на щастливия домакин се устройва черпене и хоро. Някои стопани на коне, ходят по къщите, при свои близки и роднини, със своя кон и обикалят стопаните за здраве, след което стопанина се дарява от близките с кърпа, пари и други неща. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. В Северозападна България младата булка, облечена в невестинската си премяна отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът “отчита донесеното”. На връщане те и другите жени ритат невестите, като коне. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото. Извършва се и друга интересна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода от предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всеки и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци. Гостува се на именниците.
1. Популяризиране и съхранение на позабравени народни обичаи и ритуали;
2. Запознаване с традициите и обичаите, свързани с хляба и с коня като свещено животно на този празник.
Това дава основание да твърдим, че и днес в нашата община, за българина хлябът не е само храна, той носи вярата, надеждата, желанията му за здраве, плодородие, благополучие по хора, ниви и добитък, което позволява съчетаването на хляба с всеки празник.
За повече контакти се обръщайте към
Анна Костова Иванова
Началник на отдел „Международни проекти и енергийна ефективност”
Гр. Козлодуй 3320
Ул. Христо Ботев №13
0973 85 812
0886 776624
[Номинирай]
назад