Хората с психично-здравни проблеми (ХПЗП) са сред най-уязвимите групи в обществото. Процентът на работещите сред тях, в сравнение с други групи хора с увреждания, е най-нисък; имат крайно ограничен брой приятели или социални контакти; семейните отношения често пъти са разрушени и в повечето случаи не участват в никакви социални или образователни занимания, не структурират свободното си времето си, като прекарват дните си сами и изолирани. Тази изолация е особено силна в момент на психиатрична криза. Много хора, които са преживели кризисни психични състояния, споделят, че са изпитали трудност при получаването на добра навременна помощ. От една стана не е било ясно какви са възможностите и се е наблюдавало липса на информация относно помощта, която може да се окаже при кризисни ситуации, особено когато човек се е намирал извън мястото, на което работи или живее, и от друга - за много потребители се е оказало невъзможно да организират подходяща грижа за себе си по време на криза. Именно в такива моменти е крайно необходима подкрепата на близките или тези, които са запознати със състоянието на хората с психичноздравни проблеми, тъй като те най-добре знаят какво трябва и какво не трябва да се прави в кризисно състояние. Тяхната подкрепа в такъв момент би могла да се подсигури при наличието на контактна информация. В случай че не получат подкрепата на своите близки, е възможно хората с психичноздравни проблеми да загубят интерес и сили за справяне с болестта. Кризисната карта е документ, който има за цел да помага хора в кризисно психично състояние, позовавайки се на опита им до момента. Същността на картата отразява уговорките, които са направени предварително с тях. По този начин човек, имащ опит с психична болест може да предвиди какво ще му се случи при следваща криза. Въвеждането на кризисни карти гарантира, че в случай на хоспитализация в следствие на психиатрична криза, не само лечението и рехабилитацията са съобразени с желанията на хората с психичноздравни проблеми, но и социалната среда на човека в криза продължава да функционира, за да му осигури подкрепа в процеса на възстановяване.
ОБЩИ ЦЕЛИ:
1) Редуциране на дискриминативните практики по отношение на хората с психичноздравни проблеми чрез промяна на съществуващите негативни нагласи сред медицинските специалисти и органите на реда; повишаване на тяхната компетентност и въвеждането на иновативна практика, която да подобри качеството на психо-социалната рехабилитация и предоставянето на грижи в общността; 2) Повишаване качеството на живот на хората с психичноздравни проблеми и създаване на възможности за преодоляване на негативните последствия, произтичащи от възникването на психиатрична криза.
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ:
1) Намаляване тежестта на психотичните епизоди при възникване на психиатрична криза;
2) Повишаване капацитета на медицинските специалисти и органите на реда при работа с хора в психиатрична криза;
3) Намаляване на възможностите за злоупотреби и нарушаване на човешки права на хора с психичноздравни проблеми;
4) Съгласуване на усилията на институциите имащи отношение към психичното здраве чрез привличане на специалисти от различни области в процеса на въвеждане на кризисната карта (КК) и подобряване комуникацията помежду им в посока реализиране на психичноздравната реформа в България.
Кризисната карта се издава от независима организация, като процесът по въвеждането и в практиката включва няколко основни момента:
1) Предварително въвличане на определени институции, имащи отношение към ХПЗП в криза чрез участието им в Група за подкрепа и договаряне на междуинституционално сътрудничество и чрез подписване на Споразумение за признаване и въвеждане в практиката на кризисни карти за потребители на психичноздравни услуги;
2) Обучение на специалисти, предоставящи услуги на ХПЗП в криза (служители на ОД на МВР, ОДПЗС, ЦСМП, ДСП и др.) и на консултанти, които ще изработват кризисните карти;
3) Процесът на издаване на кризисната карта започва с рекламиране на услугата сред крайните ползватели чрез провеждане на предварителни срещи с тях и предоставяне на информационни материали; следват обикновено 3 срещи с ХПЗП, на които се уточнява информацията, която ще бъде включена в картата; събраната информация се консултира и допълва и по време на срещи с личен лекар, лекуващ психиатър, водещ на случай и доверено лице; следва издаването на кризисна карта. Тя се състои от 2 части - кризисна карта, която е с размерите на документ за самоличност и се носи постоянно от нейния притежател и кризисен план, който съдържа по-подробна информация и се съхранява при довереното лице. Кризисната карта осигурява на своя притежател възможност да предопредели това, което ще му се случи като предварително организира наличните си ресурси и тези на заобикалящата го среда за справяне с тежестта на психотичния епизод.
- Създаден е механизъм за овластяване на хора с психичноздравни проблеми по отношение на лечението им при настъпване на психиатричана криза чрез въвеждане на кризисна карта;
- 102 специалисти, предоставящи услуги за хора с психична болест, са обучени и имат умения за справяне с психичната криза по хуманен и недискриминатиращ начин;
- създадена е процедура за институционално взаимодействие при работа с хора с психичноздравни проблеми, при която е зачетено правото им на участие в процеса на лечение.
В резултат на дейностите по проекта са издадени 205 бр. кризисни карти; проведени са общо 1197 консултации с: ХПЗП, общопрактикуващи лекари, лекуващи психиатри, водещи на случаи и доверени лица; издадени и разпространени са брошура (2000 бр.), сборник (500 бр.) и наръчник (700 бр.) на тема „Кризисна карта за потребители на психичноздравни услуги”
Контактна информация:
Елица Петрова - ръководител проект;
2700 Благоевград ул. „Иван Михайлов” №66;
073/83 59 21
[Номинирай]
назад