В ранната есен на 2002 г. стана ясно, че подготовката за честване на юбилейните 125 години на 21.11.2002г. от битката при Каменов мост , довела до освобождаването на гр. Мизия и още много селища от Мизийската, Оряховската и Козлодуйската общини и на 03.03.2003г. от Освобождението на България от турско робство, е в съвсем начална фаза. Затова група общественици започна работа за изграждане на Инициативен комитет /ИК/ за отбелязване на двата юбилея, в резултат на което в началото на месец октомври 2002г. бе свикано събрание, на което бяха поканени учители, културни дейци, общински съветници, ръководства на граждански организации и движения. С широка разгласа бяха поканени всички заинтересовани граждани. Това събрание избра Инициативен комитет за честване 125-годишнината от Освобождението на селищата от Мизийската и съседните общини и Националният празник 3 март Освобождението на България от турско робство.

В състава на ИК бяха включени представители на ОбС, граждански организации и движения, местните бизнес-среди, учители, читалищни дейци, главният редактор на местния вестник, главния архитект и гл. специалист по УТС от общинската администрация.

На този ИК кметът на Общината, със своя заповед, възложи цялостното ръководство, организация и координация на честванията в Общината. Постави под негово разпореждане всички необходими за целта специалисти и ресурси от общинската администрация, успоредно с канализирането на гражданската инициатива и прякото ангажиране на местни фирми и граждани в реализацията на плановите мероприятия, насочени към два кулминационни момента 21.11.2002г. и 03.03.2003г.

Инициативният комитет се зае с практическата реализация на приетия план, като установи, че сроковете са твърде кратки, а набелязаните идеи твърде много и разносрочни.

Като отчете, че в града няма паметник на загиналите във войните за свободата, обединението и независимостта на България мизийски жители, а също, че този юбилей в голяма степен мотивира гражданството за изграждане на такъв, ИК си постави амбициозната и трудна задача в оставащите до 03.03.2003г. около четири месеца да организира и реализира:

- отреждане на подходящ терен за паметника;

- проектиране и широко обществено обсъждане на проекта за такъв;

- събиране на необходимите за реализацията средства от фирми и граждани;

- осигуряване фирма-изпълнител, която да се ангажира с изпълнението му;

- подготовка на терена, транспорт и монтаж на паметника.

Инициативният комитет оценяваше трудността на реализация на задачата, защото предстояха именно най-непредсказуемите и непригодни за строителство месеци до крайния срок, но това не го разколеба, а допълнително го мотивира и амбицира. За целта ИК определи 5-членна оперативна група в състава си, която да се занимава единствено с този проект.

Бе организирана широка дарителска акция сред гражданите и местните фирми, в резултат на която в кратки срокове бяха събрани необходимите средства и реализацията можеше да започне. Освен гражданско участие със средства, част от фирмите се ангажираха и с достойнство изпълниха поетите задължения по изпълнението, транспорта и монтажа на паметника.

Първата копка на паметника бе направена на 21.11.2002г., когато на централния площад бе дадено името Свобода , а тържественото му откриване на голямо общоградско тържество на 03.03.2003г. в деня на 125-годишнината от Освобождението.

Днес площад Свобода със своя паметник е място, където се събираме и отбелязваме всички тържества и значими дати от историята на нашия град и родината ни. През тази година продължава дарителската акция, за да се направят и монтират към основния монумент плочи с имената на 58-те мизийци, загинали във войните.

С реализираната от Инициативния комитет идея за изграждане на паметния знак в гр. Мизия беше стимулирано гражданското участие при решаване на общественозначими въпроси, мобилизирани бяха местните ресурси предпоставка за утвърждаване на дарителството и устойчивото му развитие в града и в общината. Изграждането на паметника е още един знак за родолюбие и почит към героизма на нашите предци. Благодарността към тяхното дело ще остане жива за бъдните поколения.