Предистория

Национално читалище Луи Брайл , основано през 1920 г., инициира създаването на първата за страната брайлова книга в България, става основоположник на автоматизирания брайлов печат и на говорещата книга. Читалището е единствената библиотека, която не само че сама си прави книгите, но и пряко ги доставя на читателите от цялата страна. През 1994 г. там е положено началото и на т. нар. електронна книга многобройните заглавия на магнитен носител от издателствата попълват паметта на централния компютър в читалището и след обработка се предоставят за слушане чрез синтетична реч от персонален компютър на дискети или по електронна поща.

Екипът на читалището разработва проект, който да създаде условия за информиране и учене на младите незрящи, подобно на техните връстници в други страни на Европа.

Практика

За да успее в живота младият незрящ трябва да притежава познания и умения над средното равнище за своята възраст. Проектът, одобрен и подкрепен от Обединените холандски фондации, има за цел да направи полезни стъпки по отношение на равния достъп до информация. В страните, в които различни фондове гарантират средства и ресурси, незрящите притежават допълнителна апаратура (тактилен дисплей) към персоналния си компютър, която преобразува информацията на монитора в брайлови знаци. Тъй като това е все още трудно осъществимо, читалището, което се намира в центъра на София, има капацитет да открие подобни места за работа с компютър и тактилен дисплей.

Читалището със средства на Обединените холандски фондации закупува един тактилен дисплей с 80 модула от холандската фирма Alva . Доставя и подходящ компютър. Със създаването на тази система идващите в читалището слепи читатели ще могат да четат книгите, съдържащи се в паметта на централния компютър, които са вече 15 000. Проектът ще бъде модел за откриване и на други подобни места за четене в самото читалище, в университети и други заведения, а също и за индивидуално ползване.

Проектът има и друга задача издаването на учебник за изучаване на брайловото писмо за късно ослепели хора. Негов автор ще бъде проф. д-р Владимир Радулов. В миналото читалището е организирало курсове с късно ослепели за изучаване на релефното писмо. Тази дейност сега с успех се осъществява от осем рехабилитационни центъра в страната и затова по-голяма част от изработените учебници ще бъдат предоставени на тях. Проектът включва и една новост за страната. Досега не са отпечатвани брайлови книги през ред или с голямо междуредие. Предвижда се отпечатването на четири заглавия по този начин, които също ще се предоставят на рехабилитационните центрове, както и на читалището. Късно ослепелите хора нямат развито осезание и онази чувствителност на пръстите, която е присъща на сляпородените. Ето защо тези книги ще подпомогнат начинаещите късноослепели.

Резултати

Ако следваме опита на развитите страни, то в България трябва ежегодно да се издават около 70-80 брайлови издания, 250 говорещи книги и електронната книга да стане достъпна за незрящите студенти и специалисти и за всички онези, които желаят да четат по избор от хилядите книги, които се отпечатват у нас. Засега в България има само отделни опити за решение на тази обществена необходимост. В този контекст проектът на Национално читалище на слепите Луи Брайл е едно стъпало към очакваното бъдеще. Създадените от него условия за учене и работа улесняват развитието на младите незрящи хора.